Във времената на лаптопи, часовници с многобройни функции като компютри, айфони, таблети и прочие чудеса на техниката, всеки съвременен младеж ще ви зададе въпроса – за какво точно ми е нужно да се напрягам, да губя ценно време и нерви и да уча таблицата за умножение, при положение, че винаги машината може да направи сметката вместо мен. Трудно се изкарват аргументи срещу някой, който е решил да спести усилия. Но ще се опитам. И първият ми аргумент е, че по принцип обучението, без значение дали по математика, или по някой друг учебен предмет е усилие, а усилието възпитава. Второ, развива паметта, а оттам и мисловната дейност, калява волята. А питам ви къде без развита памет и воля ще стигнем в математиката. Даже и решението на най-простата математическа задача или на най-елементарния математически тест изисква един обем от запаметени знания, без които няма как да минем, както и изисква калена воля и упоритост – защото, математиката не е от нещата, които винаги ни се получават от първия път. Понякога, за да стигнем до верния отговор и до добри резултати, трябват няколко опита. Какво става, ако нямаме необходимият набор от знания и калена воля – отказваме се. И не успяваме. Ето това е дълбокият смисъл на усвояването на което и да е знание – да тренираме ума, да калим волята, за да можем да успеем. Иначе то е ясно, че винаги може да погледнем в интернет. Но само с поглеждане не става, трябва си и акъл. А акълът се развива – цял живот.
Няма коментари:
Публикуване на коментар